Апендицит - признаци и симптоми, причини, диагноза и лечение

Overview 

Апендиксът е подобна на пръст торбичка, прикрепена в началото на дебелото черво и няма известно предназначение в човешкото тяло. Апендицитът е съответното състояние на възпален апендикс, пълен с гной, който причинява непоносима болка. Болката е концентрирана в долната дясна част на корема. В определени случаи започва около пъпа. С нарастването на възпалението болката става силна и апендицитът става остър. Повечето от тези хора, засегнати от това състояние, са на възраст между 10 и 30 години. Така че, нека да разгледаме по-отблизо какво всъщност представлява апендицитът. 

Какво е апендицит? 

Апендицитът е спешно медицинско състояние, което изисква незабавно внимание. Това е и най-честата причина за коремна хирургия. Апендицитът може да се появи на всяка възраст и засяга еднакво както мъжете, така и жените. Въпреки това, той е малко по-разпространен при мъже на възраст от 15 до 25 години. Последните проучвания показват намаляване на броя на случаите на апендицит в западните страни. Заболеваемостта в азиатските и африканските страни може да е по-ниска. Но действителните данни за тези страни не са налични. Разпространението на апендицит е ниско в култури, където редовно се консумира диета с високо съдържание на фибри.

Апендицитът се появява, когато запушването на апендикса го причини да бъде инфектиран и възпален. Апендиксът става подут, инфектиран и болезнен в тази ситуация. Възпалението може да се разпространи и в структурите на тялото около апендикса.

Получената болка и симптоми могат да имитират други състояния като инфекции на пикочните пътища или стомашни язви. Апендицитът обаче е спешно състояние, което изисква незабавно лечение. Диагнозата на апендицит зависи до голяма степен от опита на лекаря. Диагнозата се поставя въз основа на физическите признаци на пациента и изследванията. Болката в дясната долна част на корема е най-честият симптом, свързан с апендицит. Изследвания като ултразвук и се извършват лабораторни изследвания за по-нататъшна оценка и ясно наблюдение на апендицит. Лечението на апендицит включва лекарства за контролиране на инфекцията и отстраняване на апендикса чрез операция. Хирургичното отстраняване на апендикса се нарича апендектомия. Ако лечението на апендицит се забави, пациентът може да развие усложнения като перфорация, абсцес и перитонит. За щастие човек може да живее и без апендицит. 

Апендицит при деца 

Тъй като всеки може да получи апендицит, децата са не по-малко уязвими от възрастните. Това заболяване е често срещано сред 15- до 30-годишните. Ако дете или тийнейджър страда от апендицит, болката обикновено се появява в стомаха близо до пъпа. Болката може да стане силна и да се премести в долната дясна страна на стомаха заедно със следните симптоми: 

• Повръщане
• Разработване на a треска
• Чувство на гадене
• Загуба на апетит 

Важно е да лекувате детето си, ако Вашият лекар смята, че детето Ви има апендицит. Ако не се диагностицира до около 48 часа, има вероятност апендиксът на вашето дете да се спука, да се разпространи и да се увеличи неимоверно. Винаги се препоръчва да се консултирате с Вашия лекар, ако детето Ви се оплаква от подобни на апендикс симптоми, като напр треска, повръщане и лош апетит, тъй като има много последици, които може да не са добри за вашето дете. 

Веднага след като заведете детето на лекар, лекарят може да диагностицира симптомите и да накара детето ви да премине няколко теста като: 

• CT сканиране
• Ултразвук
• Тест за изображения
• Кръвен тест
• Тест за урина 

Може да има други тестове, които да помогнат на Вашия лекар да разбере основната причина за симптомите на Вашето дете. 

Причини

В някои случаи точната причина за апендицит не е известна. Обикновено апендицитът се причинява, когато има запушване на апендикса. Това запушване или запушване на лигавицата на апендикса води до инфекция. Бактериите започват да се размножават бързо, правейки апендикса подут, възпален и пълен с гной. Ако не се обърне незабавно внимание, това може да доведе до разкъсване на апендикса. Различни фактори могат потенциално да блокират вашия апендикс, като например:

• Апендицитът обикновено е резултат от запушване на апендикса от фекална маса, стриктура (стеснение), наличие на чужди тела, червеи, разширяване на лимфоидна тъкан, инфекции, наранявания и тумори.
• Наличието на фекална маса, чуждо тяло или вирусна инфекция причинява подуване и дразнене на апендикса. Запушването в апендикса причинява повишено производство на слуз, което упражнява по-голям натиск върху стените на апендикса. Високото налягане върху луминалната стена на апендикса причинява тромбоза (образуване на a кръвен съсирек) на малките кръвоносни съдове.
• Вътрешната обвивка на апендикса обикновено съдържа няколко лимфоидни тъкани. Това са колекции от имунни клетки, наречени лимфоцити. Тези лимфоидни тъкани могат да се увеличат при заболявания на червата като възпалително заболяване на червата, дребна шарка, амебиаза и вирусни инфекции. Това също може да причини запушване на апендикса.
• Паразитите като глисти и метили също могат да причинят запушване на апендикса. Блокирането на апендикса също е показано при наранявания като огнестрелни рани в корема и от неправилно поставено вътрематочно контрацептивно устройство като CuT. Инфекции като туберкулоза и ракът също може да доведе до апендицит.
• Увеличаването на налягането намалява притока на кръв към тъканта. Необходимо е адекватно кръвоснабдяване, за да останат клетките здрави. Липсата на кръвоснабдяване причинява клетъчна смърт и некроза на апендикса.
• Когато това се случи, бактериите могат да се размножават в тръбата на запушения апендикс. Докато бактериите се размножават, имунните и възпалителните клетки като белите кръвни клетки (WBC) се натрупват на мястото на инфекцията и целият процес води до възпаление.
• Възпалението може да причини подуване на апендикса и да стане болезнено. Може също да се разпространи в тъканите и структурите, непосредствено около апендикса, и да причини инфекция, тромбозаи некроза.
• Ако не се лекува, инфектираният или възпален апендикс ще се спука (перфорира), разливайки инфекциозния материал в коремната кухина и причинявайки перитонит. Понякога се образува пълен с гной абсцес (джоб с гной, натрупан в тъканите) извън възпаления апендикс. Поради тези усложнения апендицитът е спешно състояние, изискващо незабавно хирургично отстраняване на апендикса.

Симптоми

Симптомите на апендицит формират класическа триада от стомашна болка, повръщане и треска. Но това типично представяне може да не е представено във всички случаи.

Болката в корема е най-честият симптом на апендицит. Обикновено болката започва в средата на корема и по-късно се измества в долната дясна страна, където обикновено се намира апендиксът. Болката може да се влоши, ако областта, където се намира апендиксът, се натисне или докато кашляте или ходите. При остър апендицит засегнатият индивид изпитва мъчителна болка, която го кара да огъне тялото си, като сгъне краката си към гърдите.

Анатомичната позиция на апендикса варира значително между отделните индивиди. Местоположението на болката, свързана с апендицит, и свързаните симптоми също могат да варират съответно. Възпаленият апендикс близо до пикочния мехур може да раздразни пикочния мехур и да причини болезнено уриниране. Ако апендиксът се простира отзад, възпалението може да раздразни нервите и мускулите отзад и да причини затруднения при ходене.

Други симптоми на апендицит са 

• Треска
• Гадене и повръщане
• Загуба на апетит
• Болка около пъпа
• Подуване
• Често и болезнено уриниране

Симптомите на апендицит варират при различните индивиди, а продължителността на възпалението също причинява различни симптоми. В зависимост от продължителността на симптомите и наличието на усложнения, апендицитът може да бъде класифициран като остър, хроничен, рецидивиращ или усложнен.

Остър апендицит

Острият апендицит възниква, когато симптомите се появят внезапно и със силна интензивност. Продължава от 24 до 48 часа. Това е най-честата причина за коремна операция при апендицит.

Хроничен апендицит

Появява се, когато възпалението на апендикса остава недиагностицирано и симптомите продължават до 3 седмици. Симптомите могат да се появяват и изчезват. Обикновено хроничният апендицит се диагностицира, когато интензивността на болката се увеличи и пациентът се представя като при остър апендицит.

Повтарящ се апендицит

Диагнозата се поставя, когато пациентът има множество епизоди на болка в долната част на корема поради апендицит.

Усложнен апендицит

Ако не се лекува, инфектираният или възпален апендикс ще се спука или перфорира, разливайки инфекциозния материал в коремната кухина. Усложненият апендицит възниква, когато апендиксът се спука поради повишено налягане в него или когато апендиксът загуби кръвоснабдяване и стане гангренясен. Апендикуларен абсцес се образува, когато гной се събере в торбичка в областта близо до апендикса.

Апендикс с абсцес също може да се перфорира или експлодира. Инфекциозният материал може да се разпространи в коремната кухина и да причини перитонит (възпаление на вътрешната стена на корема).

Няколко други състояния могат да имитират симптомите на апендицит. Те включват 

• Инфекции на матката и околните структури
• Камъни в пикочните пътища
• Инфекции на пикочните пътища
• Ендометриозата
• Инфекция на червата
• Камък в жлъчния мехур и инфекция

Рискови фактори

• Възраст: Рискът от апендицит е по-голям при юноши и млади хора (15 до 25 години).
• Пол: Мъжете са изложени на по-голям риск от жените.
• Инфекция: Стомашно-чревните инфекции повишават риска от апендицит.
• Травма: Вътрешното нараняване на апендикса увеличава риска от апендицит.
• Диета с ниско съдържание на фибри: Диета с ниско съдържание на фибри причинява запек и част от фекалната материя се задържа в апендикса, което води до апендицит.

Диагноза

Апендицитът се диагностицира от лекар чрез снемане на анамнезата на пациента, извършване на физически преглед и назначаване на медицински изследвания.

• Физическо изследване

По време на физическия преглед лекарят проверява жизнените показатели като кръвно налягане, телесна температура, честота на дишане и сърдечен ритъм. Лекарят също ще извърши подробен преглед на корема и ще локализира мястото на болката. Пациентите с апендицит имат треска, ускорен пулс, болка в дясната долна част на корема и намалена подвижност на червата. Ако вашият лекар подозира, че имате апендицит, той/тя ще провери за чувствителност в долната дясна част на корема, заедно с подуване и скованост. След като лекарят ви направи задълбочена физическа оценка, той/тя ще ви предпише изследвания въз основа на видимите признаци на апендицит, за да се установи диагнозата. Това също помага на лекарите да разберат дали има други причини за признаците и симптомите, които изпитвате. 

Няма специален тест за идентифициране на апендицит. Ако лекарят не намери други причини за признаците и симптомите, които имате, той/тя може да заключи, че имате апендицит. 

• Кръвен тест 

Кръвта се изследва за определяне на броя на белите кръвни клетки (WBC). Увеличаването на броя на левкоцитите е често срещана индикация за инфекция. Заедно с белите кръвни клетки, Вашият лекар може да Ви предпише и пълна кръвна картина. За да се подложите на този тест, ще трябва да отидете при лаборант, който ще вземе проба от кръвта ви, за да анализира и открие причината. 

• Тест за бременност

Има няколко случая, когато извънматочна бременност е объркано с апендицит. Това се случва, когато оплодената яйцеклетка се имплантира във фалопиевата тръба вместо в матката. Това е сериозна спешна медицинска помощ. Ако лекарят подозира това, може да бъдете помолени да си направите тест за бременност. Те могат също така да извършат трансвагинален ултразвук, за да разберат къде е имплантирано оплоденото яйце. 

• Тазов изпит

Възпалението на таза може да бъде друга причина, поради която изпитвате симптоми. Това обикновено се случва само при женските. Нарича се още като an киста на яйчника което засяга вашите репродуктивни органи. По време на този преглед лабораторният техник ще инспектира вашата вагина, шийка на матката и вулва, а също така ръчно ще инспектира матката и яйчниците ви. Те ще вземат проба от тъкан за този тест. 

Може да са необходими други лабораторни тестове за елиминиране на заболявания на коремни органи като черен дроб и бъбреци или за откриване на усложнения. Тези тестове включват: 

• CRP или C-реактивен протеинът е повишен при усложнен апендицит.
• Тест за урина се извършва за откриване на инфекции на пикочните пътища и камъни в бъбреците. Те също могат да имитират симптоми на апендицит. Гнойни клетки могат да се появят в урината в някои случаи на апендицит. Този тест се прави, тъй като апендицитът често е придружен от бактериална инфекция в пикочните пътища или може да е в други коремни органи, което може да причини вашите признаци и симптоми. За да разберете това, Вашият лекар ще назначи тест за урина, който ще бъде събран от лабораторията.
• Тестове за чернодробна функция
• Тест за амилаза за откриване на заболявания на панкреаса, които могат да имитират апендицит.
• Тест за изображения
• Ултразвук на корема: Ултразвукът е първоначалното изследване на избор при пациенти със съмнение за апендицит. Социолог използва ултразвуков апарат, за да види апендикса и да установи наличието на усложнения.
• CT Сканиране: компютърната томография е по-чувствителна от ултразвука. Той може да открие апендицит при пациенти с атипични симптоми и в случаите, когато апендиксът е разположен зад дебелото черво.
• Рентгенова снимка (бариева клизма): Помага на лекаря да изследва ректума, дебелото черво и долната част на тънките черва на пациента. Течност, наречена барий, се дава на пациента под формата на ректална клизма. След това се прави рентгенова снимка на корема, за да се изследва корема, обструкция в апендикса и да се открие незапълващ се апендикс. Този тест сега не се провежда широко.

Лечение на апендицит

В някои редки случаи апендицитът може да се лекува дори без операция. Но в повечето случаи човек трябва да се подложи на операция за отстраняване на апендикса и да излекува състоянието. Тази операция е известна като апендектомия. В зависимост от вашето медицинско състояние, вашият лекар ще препоръча план за лечение на вашия апендицит. Може да е едно или повече от следните:

• хирургия
  За лечение на апендицит се извършва хирургична процедура, известна като апендектомия. Тази процедура включва хирургично отстраняване на апендикса. Ако апендиксът се спука, коремната кухина се изчиства. Въпреки че тази операция крие определени рискове, рисковете са по-ниски от риска апендицитът да остане нелекуван. Операцията може да се извърши по минимално инвазивен начин, като лапароскопия. В някои случаи е необходима отворена операция, ако трябва да се почисти коремната кухина, което се налага, ако пациентът има тумори в храносмилателната система.

а) Отворена апендектомия

По време на отворена апендектомия се прави един разрез в долната дясна част на корема за отстраняване на апендикса. Тази техника обаче е широко заменена от лапароскопската хирургия.

б) Лапароскопска апендектомия

Лапароскопската хирургия изисква по-малки разрези и е по-малко инвазивна. Хирургът прави три малки разреза (всеки 1/4 – 1/2 инча) и вкарва лапароскоп (малък телескоп, свързан с видеокамера) през канюла в един от разрезите. Помага на хирурга да има увеличен изглед на вътрешните органи на телевизионен монитор. През другите разрези се вкарват няколко други канюли и апендиксът се отстранява. Лапароскопската хирургия включва по-малки разрези и периодът на възстановяване е по-кратък.

След операцията могат да бъдат предписани лекарства за болка и антибиотици.

Какво трябва да направи пациентът, преди да се подложи на апендектомия?

Ако пациентът е планиран за апендектомия, той или тя трябва да следват следните предложения, за да предотвратят усложнения:

• Избягвайте да ядете или пиете нищо 8 часа преди операцията.
• Дайте на хирурга пълна информация за здравето си в миналото.
• Информирайте хирурга, ако имате чувствителност към някакво лекарство или латекс.
• Информирайте хирурга за всички лекарства и добавки, които приемате.
• Уведомете хирурга, ако приемате аспирин или антикоагуланти, тъй като те влияят на съсирването на кръвта. Хирургът може да ви помоли да спрете приема на лекарството преди операцията.

Какво трябва да направи пациентът след изписване?

• Пациентът трябва да се грижи правилно след изписване от болницата. Помага за предотвратяване на инфекции и улеснява ранното възстановяване.
• Избягвайте уморителни дейности.
• Поддържайте разреза чист и сух.
• Вземете подходяща почивка, докато лекарят не посъветва пациента да се върне към работа и нормални дейности.
• Незабавно се консултирайте с лекар, ако пациентът има температура, повръщане, болка и зачервяване на мястото на разреза или други симптоми.
• Дренаж
  Ако апендиксът се е спукал, което е довело до образуването на абсцес около него, абсцесът трябва да се дренира. Това се прави чрез поставяне на тръба през кожата в абсцеса. Апендектомията се извършва няколко седмици след дренажа.
• Средства за начина на живот
  След апендектомия трябва да следвате определени мерки, за да помогнете на тялото да се излекува и да предотвратите рецидив. Трябва да избягвате да се занимавате с напрегната дейност за началната фаза на възстановяване. Трябва да поставите възглавница или да осигурите опора на корема си, когато се смеете или кашляте или дори когато правите определени движения. Трябва да се консултирате с Вашия лекар, ако болкоуспокояващите не помогнат. Имате нужда от почивка, когато почувствате, че тялото ви го изисква. Необходимо е да се пият много течности. Вашият лекар може също да Ви предложи да приемате добавки с фибри. Освен това започнете постепенно да увеличавате активността си, като например ходете на кратки разходки. Станете и се раздвижете само когато сте напълно готови.

Възстановяване след лечение на апендицит 

Има много фактори, от които зависи вашето възстановяване, като цялостното ви здраве, дали сте се сблъсквали с някакви усложнения от апендицит или операция, или може би дори специфичен вид лечение, което сте получили. Ако сте имали лапароскопска операция за отстраняване на апендикса, може да бъдете изписан от болницата няколко часа след операцията. 

Но ако сте имали отворена операция, шансовете са, че ще трябва да прекарате още няколко дни в болницата, за да получите подходящо възстановяване. Отворената хирургия е силно инвазивна в сравнение с лапароскопската хирургия и изисква повече последващи грижи.

Предотвратяване

Няма сигурен начин за предотвратяване на апендицит, но може да успеете да намалите риска от развитие на това заболяване. Вижда се, че апендицитът е по-рядко срещан в страни, където хората консумират диети с високо съдържание на фибри. Храненето на диета с високо съдържание на фибри може да помогне на тялото да създаде по-меки изпражнения, които е по-малко вероятно да причинят запушване на апендикса и по този начин апендицит. Храните, богати на фибри, включват:

• Богата на фибри диета: Включването на храни, богати на фибри, като сладки картофи, ленено семе, сурови бадеми, гъби и др., ще помогне за предотвратяване на апендицит. Диета, богата на съдържание на фибри, помага за предотвратяване на запушването на апендикса от фекални вещества.
• Незабавна медицинска помощ: В случай на симптоми, които могат да предполагат апендицит, посещението при лекар и спазването на медицинските съвети може да предотврати развитието на усложненията на апендицит.
• Диетични фибри се казва, че намалява запушването на апендикса от фекална материя. Такива храни включват плодове, зеленчуци, овесени ядки, пълнозърнеста пшеница, пълнозърнести храни и кафяв ориз, леща, боб, нарязан грах и други бобови растения. 

Заключение

От изключителна важност е да се консултирате с лекар, дори и при най-малките симптоми на апендицит. Това е състояние, което може бързо да се превърне в спешна медицинска помощ. Ето защо е изключително важно своевременното разпознаване на това сериозно състояние и прилагането на необходимото лечение.

Често задавани въпроси (FAQ)

Какви са дългосрочните последици от апендектомия?

Няма дългосрочни усложнения, свързани с апендектомия. Можете да възобновите работата си 2 до 6 седмици след операцията. Въпреки това е важно да следвате здравословен начин на живот за добро здраве.

Операцията ли е единственият метод за лечение на апендицит?

Не. Лекият апендицит може да се лекува с антибиотици и болкоуспокояващи. Въпреки това, пациентите с тежък апендицит се нуждаят от хирургично отстраняване на апендикса, за да се предотвратят допълнителни усложнения и инфекции.

Към кой лекар да се обърна за апендицит?

Трябва да се консултирате с лекар, общ хирург или гастроентеролог за апендицит.

Може ли да възникне апендицит по време на бременност? Ако да, какво е лечението?

Апендицитът може да се появи около втория или третия триместър на бременността. Може да причини загуба на плода поради излагане на инфекциозни течности. Диагнозата и лечението остават същите както при бременни, така и при други пациенти. Ще са необходими обаче допълнителни грижи. Хирургът, общопрактикуващият лекар и гинекологът ще наблюдават внимателно пациента.

Кои състояния могат да причинят симптоми, подобни на тези, наблюдавани при апендицит?

Дивертикулит на Мекел, тазова възпалителна болест (PID), възпалителни заболявания на дясната горна част на корема, десностранен дивертикулит, бъбречни заболявания и извънматочна бременност са някои състояния, които имитират симптомите на апендицит.

Apollo Hospitals разполага с най-добрите лекари за лечение на апендицит в Индия. За да намерите най-добрите лекари за апендицит в близкия град, посетете връзките по-долу: